Second Amendment – правото на американския гражданин да бъде въоръжен с оръжие

Second Amendment – правото на американския гражданин да бъде въоръжен с оръжие
Posted on ноември 15th, 2016

В тази статия ще Ви споделя малко повече отколкото сте чували в българските и европейските медии за „The right to keep and bear arms in the United States“ – правото за носене и използване на оръжие на американските граждани. „The right to keep and bear arms in the United States“ е фундаменталното право на индивида в Съединените Американски Щати, дадено през далечния 15 Декември 1791 от Second Amendment of the United States Constitution (Втората поправка в Конституцията на САЩ).

A well regulated Militia, being necessary to the security of a free state, the right of the people to keep and bear Arms, shall not be infringed.
Една добре регулирана нередовна част с военно предназначение съставена от цивилни граждани, е необходима за сигурността на всяка държава. Правото на хората да носят оръжие не трябва да бъде отнемано.

Горния цитат е направен от т.н. „Втора поправка в Конституцията на САЩ“ и генерализира нейната същност. Както добре знаем, след „откриването“ на Колумб през 1492г., Америка като континент става привлекателна дестинация за много европейски народи – французи, англичани, ирландци. Постепенно Америка се превръща в една наистина много добра дестинация за бизнес и живот. Липсват много болести, има по-добре лечение, много земя и възможност за отглеждане на култури и развитие на бизнес. След години, през 1732г. се колонизира Джорджия и се образуват т.н. 13 колонии съставени от англичани, които се определят против британската власт. На практика така се създава САЩ и започва т.н. война за американска независимост от Британия. В резултат на боевете, през 1783 г. американският суверенитет е признат в територия от брега на Атлантическия океан на запад до река Мисисипи.

Националистите, които водят Филаделфийския конвент, привеждат в писмени вид Конституцията на Съединените щати, ратифицирана със спогодба между държавите през 1788 г. Джордж Вашингтон, водачът на победната революционна армия, е първият президент, избран в рамките на новата конституция. Законът на правата, забраняващ федерално ограничаване на личната свобода, както и гарантиране на редица правни защити, сред което и правото за носене на оръжие от всички граждани, е приет в 1791 г.

В резултат на историята си американците и до ден днешен имат правото да бъдат въоръжени, в някои щати този режим е много улеснен, а в други не, но за това ще говорим по-долу.

The people have a right to bear arms for the defense of themselves and their own state, or the United States, or the purpose of killing game; and no law shall be passed for disarming the people or any of them, unless for crimes committed…
Гражданите имат право да бъдат въоръжени, за защита на тях, техния щат, както и на Съединените щати или за целите на изхранването (лов); и никой закон не трябва да разоръжи гражданите или отделни индивиди, освен в случаите на извършили престъпления…

Макар и в последните години, да слушаме политици, които все повече се обявяват за по-строг контрол на оръжията (разбирай не даване на права за носене на оръжие), естествено е когато имаш силата в ръцете си да не я даваш и много щати се съобразяват със жителите си, като им дават правата да притежават оръжия. Контрола обаче е различен. В повечето щати бихте могли да притежавате не по-силно оръжие от пистолет, а карабини и пушки е силно ограничено. Все пак има и т.н. оръжейни оазиси, в които биха искали да попаднат всички любители на оръжията, а това са Vermont, Allaska, Missouri, Wyoming, Kentucky, Arizona, Mississippi, Louisiana – в тях е разрешено да си купите, дори без да регистрирате т.н. Assault Rifles.

Като цяло, свободата на закупуване на оръжие в щатите е много интересен казус. От една страна, улеснява Полицията, защото гражданите сами могат да опазят собствеността си в тази голяма шир, но от друга се случват от време на време и т.н. „massive shootouts“ в училища или други публични места.

Темата за мен е много интересна, защото в България е почти невъзможно да се сдобиеш с оръжие, ако искаш да го направиш по законен начин. Ако си престъпник обаче, дори и за самите полицаи е ясно, че с малка сума, можеш да си купиш дори и армейски автомат… Т.е. този закон кой ограничава? Престъпността или гражданите? Моето мнение, е че гражданите са ограничени за сметка на правителството и престъпниците.

А в същото време, имаме ширеща се престъпност на огромна територия без наличието на полиция. В много от селата, просто няма полицейски постове и при нужда, те могат да реагират за 30-40 минути, представете си какъв ужас е това, ако Ви се наложи да дойде полиция и да Ви защитава! От друга страна обаче, какъв ще бъде резултата, защото всички знаем, че в държавата се шири и огромен „бабаитлък“ – навсякъде мутри и биячи… тогава пък наличието на оръжие ще бъде доста рисково за гражданите.

Апропо, в САЩ въоръжението на гражданите е свързано, както с опазването на имуществото, така и опазване от правителството. Дали за това политиците там все пак внимават с кражбите, а тук не? Попитайте се сами, защо ако си редовен гражданин, не можеш да притежаваш оръжие, а като престъпник…. лесно можеш да го набавиш?

Очаквам Вашите коментари, имаме ли нужда от по-либерален закон за оръжията? Искате ли да имате право на полу-авоматично оръжие? Мисля си че това трябваше да е 4-тия въпрос на референдума през 2016 😉


Евтини мобилни телефони – къде е уловката?

Евтини мобилни телефони – къде е уловката?
Posted on септември 16th, 2015

Здравейте приятели,
в днешно време ставаме свидетели на все по-стремглаво развитие на мобилните апарати. Всяка година излизат все по-красиви – големи и тънки мобилни телефони, на все по-висока и висока цена.

Последните флагмани на Apple и Samsung всяка година излизат с все по-висока цена, много често непосилна за масовите възможности на българските потребители.
Големите мобилни оператори, поддържат високи цени, но все пак се намират малки фирми, които предлагат доста изгодни евтини мобилни телефони.

Къде е уловката? Все пак мобилните оператори имат доста потребители и биха могли да си позволят да пуснат евтини мобилни телефони, като тези от малките фирми, но не го правят? Защо?

Евтини мобилни телефони

По-ниската цена на малките фирми се дължи на един новосъздаден термин в пазара на бяла и черна техника – refurbished или по български ремаркетирани. Просто обяснено, това са продукти които не се продават като нови, но не са точно и втора употреба.

Какво е refurbished или ремаркетирани продукти?

Както вече казахме, това не са точно продукти втора употреба. Но е правилно да споменем, че този тип продукти най-често са използвани много малко време. Повечето производители на техника в „белите страни“, предоставят възможност на потребителите си да използват конкретен техен продукт и да го върнат в 30 дневен срок, ако продукта не е с нарушена цялост. След като бъде върнат продукта, производителя го продава на много ниска цена, точно така.. на нашите „малки фирми“.

Други случаи на подходящи за refurbished техники, са:
– Техники, чиято опаковка е била повредена при транспорт – продавача, има възможност да върне на производителя тези стоки, които са били с повредена опаковка, дори и самата техника да е изяло непокътната.

– Продукти с драскотини или други козметични дефекти

– Мостри в магазини

Тези наши малки фирми, които предлагат евтини мобилни телефони, закупуват от производителя refurbished мобилни телефони и без Вашето знание, тук ги продават със 100-200 лв. по-ниско. Вие доволни си купувате евтин мобилен телефон и всички са доволни.

Дали, обаче е коректно по този начин да бъде заблуден потребителя, че купува нова стока – аз лично не зная.

Да – когато купувате евтиния мобилен телефон, Вие няма да видите никаква драскотина – нашите малки фирми са се погрижили всички продукти да бъдат с отстранени проблеми, така, че не губите кой знае колко, но все пак мисля, че е коректно да бъдете уведомени за това, че не купувате нова стока.

Как да разберете, че един телефон е refurbished?

Когато производителя произвежда стока за определен купувач, той най-често зарежда в операционната програма т.н. приложения по подразбиране, които ние не можем да изтрием от телефона си. Това е и най-сигурният начин, да разберете че телефона Ви не е изцяло нов, ако не е упоменато никъде другаде.

Аз лично имам един такъв телефон, с полско приложение. Попада под графата евтини мобилни телефони, за сега работи добре вече 2ра година, като единствено трябва да му сменя батерията.


Входиране на писмо – официален документ

Входиране на писмо – официален документ
Posted on юни 5th, 2015

Здравейте приятели,
комуникирайки в темата за ЧСИ с много хора, стигам до заключението, че масово нямаме културата на официалността, когато имаме взаимодействие с официални структури. А когато тези структури са например ЧСИ, които е насочен изцяло до това да Ви вземе парите, то тогава проблема става голям.

За това е много важно, да разберете как точно трябва да заявявате позициите си пред институциите, за да можете след това да ги оборите пред съда, ако се наложи. Начина е един – Входиране на писмо.

Много от моите читатели, са ми споделяли как в телефонни разговори се „разбирали“ с ЧСИ, а след това тази уговорка е отпаднала и как можели да го осъдят. Отговора ми към всички е – няма как, без да имате входиране на писмо, с което сте изявили дадената си позиция към него.

Входиране на писмо

Входиране на писмото с което изразявате дадена позиция – желаете предоговаряне на запор, вдигане на запор, жалба по изпълнителен лист или каквато и да е официална позиция от Вас към ЧСИ е вече официален документ, който няма как да бъде скрит, поради техниката на входиране на писмото.

Задължително, когато желаете да изразите официалната си позиция, трябва да направите входиране на писмо, което става по следния начин:

– Написвате писмото със заявлението си официално на компютър и го изпечатвате в два екземпляра с Ваш собственоръчно направен подпис. Задължително опишете, че документа е изпечатан в два еднакви екземпляра.

– Отивате на приемното място на институцията в която искате да го входирате, обикновенно в големите организации това е деловодството, а на други места – например при ЧСИ, това е в самата кантора. Може и да не идете лично.

– Изявявате желанието си да входирате писмото пред служителите, като представяте двата екземпляра и желаете на единия да Ви бъде поставен входящ номер. Входящия номер се поставя чрез печат на инстируцията специално за входящи номера, поставя се уникален номер и дата и служителя поставил номера трябва да се подпише.

След тази процедура Вие имате вече официален документ и вратичка, ако за в бъдеще се обърка нещо във вашите взаимоотношения.

Много важно е да го запомните, НИКОГА не договаряйте каквото и да било, без наличието на официален документ в който има входящи номера и подписи и на двете страни.

Поздрави и успех на всички!


ИСТОРИЯ: Човека който спаси света от ядрен апокалипсис

ИСТОРИЯ: Човека който спаси света от ядрен апокалипсис
Posted on април 22nd, 2015

Това е една история за човека, опълчил се пред тоталитаризма и спасил човечеството от ядрен апокалипсис – подполковник от червената армия Станислав Евграфович Петров. Естествено, не получил нищо значимо за това, но все пак има най-важното го има. Признанието на нас, най-обикновенните хора за неговото дело.

През нощта на 26 Септември 1983 в командния пункт Серпухов-15, той оглавява дежурната смяна на автоматичната система за ранно оповестяване „ОКО“ при наличие на изтрелване на междуконтинентални балистични ракети срещу СССР.

При подполковник Станислав Евграфович Петров, пристига сигнал, че от една от американските бази са засечени множество старта на междуконтинентални балистични ракети.

Ситуацията била много тежка, тъй като освен обичайната стагнация в отношенията със САЩ през студената война, само преди 25 дни е станало и свалянето на южнокорейският Бойнг 747 от страна на СССР.

Това е едно от малкото глобални решения, които напрактика стоят на плещите на ниски по звание офицери. Въпреки, лошата ситуация подполковник Станислав Евграфович Петров запазва самообладание и трезва мисъл и вижда, че „атаката“ е само от една база в САЩ, въпреки че компютърната система определя атаката като „100%-това“. Нещо, което е абсолютно нелогично, при условие че правиш изпреварващ ядрен удър.

Тогава той, отказва да изпълни инструкциите при подобен род сигнали и обявява тревогата, като повреда в системата. Нещо абсолютно немислимо по времето на студената война и СССР, с огромен риск за него и неговото бъдеще като човек и офицер.

Нещото което го смутило, и той го разказва след инцидента пред разследващите, е че напрактика само една база според системата за ранно прредупреждение, изстрелва ракетите. Не е имало нито други бази, нито подводници на САЩ в близост до СССР, който да изстрелват ракети. Това негово съмнение, прави нас живи и здрави до ден днешен 🙂

Подполковник Станислав Евграфович Петров, изключва алармата като дежурен и нарежда на одчинените дежурни да извършат проверка на системата.

В последствие се разбира, че алармата е била наистина фалшива, причинена от отблясъци в оптиката на шпионските сателити, причинени от облаци.

За тези си свои действия, подполковник Станислав Евграфович Петров не получава никаква награда или друг тип поощрение от командния състав на червената армия, добре че поне не е бил арестуван и съден за неизпълнение на устава.

След 4 години – през 1987 г. той напуска армията на СССР по свое желание, в следствие на дългите години стрес, причинен от тази случка. Дълго след това, никой не знае за неговото решение, чак до 1998 – 15 г. след тази напрегната вечер, когато случаят се разсекретява.

Едва през 2006г. и „запада“ решава, че този човек трябва да бъде удостоен, поне с мъничко благодарност и в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк му е връчена специална награда на международната обществена организация „Асоциация на гражданите на света“.
Наградата представлява кристална статуетка „Ръка, държаща земното кълбо“ с надпис „На човека, който предотврати ядрената война“.

Днес подполковник Станислав Евграфович Петров живее скромно, с малка пенсия и без много шум в подмосковието