Консуматорството или истинското падение на културата на един народ

Приятели,
преди всички искам да започна с уговорката, че този мой пост не е писан под въздействието на гняв или пристрастие, въпреки че съм пряко засегнат от една от точките и то от човек който много значеше за мен… Тези мой размисли които споделям с вас са плод на няколко години различно горчив опит в моя живот и се надявам да не прозвуча като поредния политолог…

Нека започна основата на увода си със следната реплика:

„Да се изучиш, да започнеш хубава работа, да изкарваш възможно най-много пари за да си купиш различни, нови стоки, с които да покажеш на обществото, че си успешен….“

Колко познато нали? Особено за децата израсли през 90-тте години на миналия век. Учеха ни на това у нас, по телевизията в детските и игралните филми, дори и в училище и малко или много това стана начин на живот при нас. Същия този начин на живот който ни направи жертви на нашето мислене.

 

Първи проблем на българското общество

1457496_10151983848598609_455902564_n (автор и участници – неизвестни)

Като първи най-голям и тежък проблем на нашето общество аз възприемам материализма и изключително ниската култура на средностатистическите граждани в страната.

Често ставаме свидетели в нашия живот, на изключително нагли и брутално глупави „богаташи“ нали? Често виждаме „глупави“ колеги на високи и привидно отговорни постове? Всекидневно се сблъскваме с „оглупялата“ тълпа в метрото или по улицата, ходеща в безразборен „ред“, готова да те смачка и напсува – росто хей така…

Как и защо се е зародила тази общественост е моят въпрос? Вероятно отговора за мен е един, годините на безимъчен преход в който народа е „огладнял“ и „озверял“, готов на всичко за да има нов телефон, телевизор, лаптоп… Често ставаме и свидетели на млади момичета в компания на привидно възрастни и уважаващи себе си джентълмени.

Всичко това е много тъжно, но е естествения ход на поведението на обществото след години насаждане на консуматорския модел и изключително ниската култура на обществото, чиято основна цел е да има поредното нещо… За това как се стигна до низотата на културата и ценностите на едно сравнително прилично общество, няма да кажа много, всички сме виждали изключително тъпите песни и пошли клипове които облъчват всички нас от всякъде…
Да бъдеш „к*рва“ вече не е срамно, напротив – нарича се „провокативна“ и се определя като нещо различно, от обществото – респективно и „висока класа“. 😉

 

Втори проблем на българското общество

ангер
Веднага след консуматорското и ниската култура, като втори голям проблем за нашето общество аз виждам „Гнева“. Тъпкани с години, работещи за стотинки, притискани от банки, кредитори и лихвари – повечето хора таят в себе си една подсъзнателна, а понякога и напълно съзнателна омраза към всичко и всички. Този породен у хората гняв е страхотен инструмент в ръцете на „управляващите“ – когато обаче тази омраза се насочи един към друг.

На следните кадри можете да видите това. Участващите са обикновенни хора, с обкновенни доходи и често срещащи проблемите които описах горе:

Вижте агресията и в двете страни – толкова е силна, че те дори немогат да разберат, че всъщност са от една и съща страна… Същото е и на улицата, когато хората се бият за това, че един е взел предимството на другия, в магазина, в училище, в университета… Хората се чувстват разделени по милиони предтекстове.

 

Трети проблем на българското общество

policai-protest
Разделение – безкомпромисно и по какви ли не причини… Левскари срещу цесекари, комунисти срещу сини, чалгари срещу рапъри, умни срещу глупави, полицаи срещу протестиращи, колеги срещу колеги, ученици срещу ученици… Реалността е много добре представена на лявата снимка, двама прекрасни млади хора плачат за една и съща кауза, противопоставени един срещу друг, докато се опитват да живеят по-добре. Единия за да изкара прехраната си, другия да осигури на всички по-добро бъдеще… Защо? Сигурен съм, че много от вас гледали клипа по-горе са с отрицателно мнение за полицията. Но надявам се тази снимка да промени мнението Ви и да разберете, че тази ваша омраза е следствие на добре изкроен план, да се мразим… Момчето, казва само това на разплаканото момиче – ‘Дръж се. Всичко ще е наред.’.
Ще бъде наред, когато разберем какво всъщност е общество – мястото в което живеем:

Обществото или човешкото общество е голяма група от хора, общност, това е поредицата от отношения, включително социален статус и роли. В друг смисъл, това може да означава и хората в даден регион или страна, понякога и света, например като в „глобалното общество“, като цяло. В него индивидуалните личности взаимодействат най-вече с останалите членове на групата. Обществото е взаимозависима мрежа от човешки отношения. По-неофициалното значение на думата „общество“ е група от хора, които живеят заедно в подредена общност. Социалните науки, наричани още обществени науки, изучават обществото.

Как политиците се възползват от това?

Много просто… Отдългите години на хаос, преход, убииства, бедност и пошлост, българския народ се отврати. Отврати се точно така, както всички хора затварят очите си когато виждат неприятни кадри в които немогат да помогнат. Използват мозъчния инстинкт на самосъхранение – да се изключи от тежките кадри. Фактите са на лице – пълната наша незаинтересованост при избори, при различни гафове свързани с приемане на политически решения и закони…

Какво следва?

За да има смисъл нашето съществуване като държава и народ, според мен трябва да се направят няколко прости стъпки.
Много хора споменават за промяна в изборния кодекс, но това не е важно в случая. Как и за какво ще се гласува не е толкова важно. През тези години се насади определена клика в съдебната власт, която си осигурпява безнаказаност в обществото и от там следват всички безкомпромисни изтезания на българския народ.
Това което трябав да се направи според мен е:

1. „Граждански контрол“ над съдебната власт – към момента съдебната власт е държава в държавата. Разпределят се големи пари между магистрати и съдии, уговарят се дела, „наказват се“ непослушните… Докато знакови дела за пропадането на България нямаше. Има една камара сделки, на които скоро им изтича „давността“, които ще бъдат забравени…

2. „Закон за държавните благи“ – след първата стъпка е много важно да бъде направен адекватен закон за неадекватните държавни служители (в това число и политици). Всеки продал държавно предприатие (или каквато и да е сделка с държавно благо – пари или имущество) за 1 долър, уж с целта да дойдат инвеститори и да възобновят производството, то всъщност за да претопят желязото на фабриката и да спечелят милиони… трябва да си понесе най-тежко последствията. Както се казва в правото – незнанието, не освобождава от отговорност – така и некадърността не освобождава от отговорност пред държавата.

От там на сетне, след тези добре изпълнени две точки съм абсолютно сигурен, че държавата ще поеме към своя възход… Но! Има едно „но“, до тогава народа трябва да се научи да бъде задружен – нещо което от 1945 година на сам, стриктно и последователно се разруши като чувство сред хората на България.

Leave a Reply

Be the First to Comment!

Notify of
avatar
wpDiscuz